вторник, 5 юли 2011 г.

Доверието

Доверието е това, на което се крепят взаимоотношенията ни с околните. Без значение дали те са членове на семейството, приятели, любовници или познати. Ако не съумеем да изградим доверие между нас и хората, на които държим, то никога няма да можем да общуваме с тях пълноценно. Когато то липсва, хората не се чувстват спокойно с вас, стават нервни и раздразнителни или влошавате отношенията си, или просто започват да ви отбягват. Вярно е, че няма общовалидни правила за това, как да печелим приятели или да караме хората да ни обичат, но що се отнася до доверието, има няколко принципа, които биха ви улеснили, ако ги спазвате.
Гледайте другите в очите. Ако не гледате събеседника си в очите, той смята, че криете нещо.
Правете това, което казвате. На останалите бързо ще им направи впечатление разминаването между думи и дела. Имайте предвид, че макар да слушат думите, околните винаги съдят за нас по действията ни. За да ви е лесно да спазвате това, може би трябва първоначално да се научите да спазвате принципа: Мисли преди да говориш. Много често казваме неща, които не мислим наистина – за да се похвалим, за да се докажем или просто, защото обичаме да си измисляме истории. Преди да кажете нещо, помислете си можете ли да го изпълните. Ако отговорът е „не”, замълчете.
Не лъжете. Наистина. Удобно е. Не се налага да помните лъжите си и не се страхувате, че ще ви разкрият. Какво да кажете на приятелката си, ако е облякла грозна рокля? Може би трябва да намерите най-подходящия начин да й кажете, че сте я виждали много по-красива. Така няма да я обидите, няма да я пуснете да ходи по улиците смешна и няма да се налага да запомните какво точно и за коя рокля сте казали. А тя ще ви има доверие.
Разказвайте. Не чакайте да ви питат къде сте били и какво сте правили. Разказвайте сами. Така показвате, че не криете нищо и още по-важното, че искате да споделяте ежедневието си с човека до вас. Ако в офиса ви питат: „Как мина работната среща с новия клиент?”, можете да отговорите просто:”Добре.” или да разкажете с подробности. Повярвайте ми, ако изберете втория вариант, ще спечелите още малко от доверието на колегите си.
Премълчаването не е лъжа, но не е и истина. Споделяйте важните детайли. Не казвайте на гаджето си „Отивам с приятел в парка.”, ако отивате с бившия си приятел. По-добре споменете тази „подробност”. Така той няма да се чувства излъган, ако разбере.
Пазете тайните на другите и не крийте много усърдно своите. „Не е честно!” – ще   кажете. Ето какво всъщност имам предвид. Ако имате проблем, който обмисляте, близките виждат, че нещо ви тревожи. Започват да се притесняват, да ви разпитват. На вас не ви се говори. Отричате, започвате да се дразните, ставате избухливи. Изглеждате подозрителни. И то доста. Семейството ви започва да мисли, че имате страшни тайни от него. Просто е. Кажете им, че обмисляте даден въпрос, но все още не сте готови да говорите за това. Не е нужно да разказвате всичко. Необходимо е да предупредите, че има тема, която искате да премислите сами. Така тези около вас могат да проявят разбиране и търпение и в същото време да се чувстват спокойни, че не криете нищо от тях.  И разбира се, ако някой ви повери тайната си, пазете я. Дискретността е високо ценено качество. Кара хората да се чувстват сигурни и да търсят компанията ви.
Ако се случи да излъжете, признайте си. Вярно е, че се случва на всеки. Затова просто си признайте и непременно обяснете какви са били мотивите ви, какво ви е накарало да излъжете.
Говорете за чувствата си. За някои хора това е много трудно. Не е необходимо да си правите обстоен анализ всеки ден, но ще усетите моментите, в които е наложително да кажете как се чувствате. И не се страхувайте от нараняване. Хората оценяват искренността на другите.
Спазвайте обещанията си. Понякога това се оказва невъзможно, но тогава е добре да обясните на приятеля си или на дъщеря си, защо не можете да направите това, което сте обещали. Тогава те могат да проявят разбиране. Иначе просто ще се почувстват обидени и пренебрегнати.
Не се изказвайте, ако не разбирате. Това важи особено много за професионалните ви отношения. Говорете само за това, от което наистина разбирате. Тогава хората знаят, че могат да разчитат на вас. В противен случай ще ви определят като „въздух под налягане” и ще ви е трудно да си намерите партньори за работа.
Дръжте на малките неща. Спазването на някое съвсем малко обещание, което другият дори може да е забравил вече, прави впечатление. Понякога дори се помни по-дълго, отколкото нещо голямо, което сте направили.
Не бързайте да взимате страна. Всяко твърдение или проблем, всяко отношение с другите има най-малко две страни. Бъдете безпристрастни докато не огледате положението отвсякъде и не се убедите, че именно това е вашата гледна точка. Този съвет автоматично води до най-важното:
Следвайте принципите си. Правете това, което смятате за правилно и го защитавайте. Не се движете по общоприетия морал. Не е нужно. Но е задължително да имате свой. Така ще бъдете последователни в действията си и хората ще знаят какво могат да очакват от вас, което им помага да ви имат доверие.
Помнете, че доверие се изгражда трудно, а се руши докато мигнете с очи. И най-вече, когато правите или казвате нещо, мислете за усмивките на близките си хора.

сряда, 16 март 2011 г.

Щастие


Врата към ЩАСТИЕТО
Когато вратата на Щастието се затвори, се отваря друга врата, но често гледаме много дълго към затворената врата и не виждаме другата, отворената за нас. Истината е, че не знаем какво искаме, докато не го изгубим, но е истина е и, че не знаем какво можем да имаме, докато не го получим...


Дарявайки някого с цялата си любов не можем да бъдем сигурни, че тя ще е споделена. Не очаквай да получиш любов в замяна. Чакай, докато тя се засили в сърцето на другия, ако това не стане бъди доволен, нека нищо друго не ти трябва, защото все пак любовта е израснала в твоето сърце.


Отнема само минута да попаднеш на някого, един час да харесаш някого, един ден, за да обикнеш някого, но е нужен цял един живот, за да забравиш някого. Как можеш да забравиш този, когото обичаш? Няма как! Този когото обичаш остава с теб в сърцето ти завинаги. Носиш го дълбоко в душата си.


Не се стреми към красота, тя може да те измами. Не се стреми към богатство, то е временно. Стреми се към някой, които те кара да се усмихнеш, защото е нужна само една усмивка, за да се превърне мрачната нощ в светъл ден. Намери този, който кара сърцето ти да се усмихва.


Мечтай за това, за което искаш да мечтаеш. Иди там, където искаш да идеш. Бъди този, който искаш да бъдеш. Защото ние хората имаме само един шанс и един живот, за да направим нещата, които искаме да направим.


Може да имаш достатъчно Щастие, което да те кара да се чувстваш добре. Достатъчно опит, за да си силен. Достатъчно мъка, която да ти носи всичко човешко. Достатъчно надежда, за да си щастлив. Поставяй се винаги на мястото на другите. Това, което те наранява, вероятно наранява и другите.


Не е нужно да имаш най-доброто от всичко, за да си щастлив. Просто направи колкото можеш добро, докато вървиш по своя път. Любовта започва с усмивка, израства с целувка и умира със сълза. Светлото бъдеще винаги лежи върху забравено минало. Когато се родим ние плачем, а всички около нас се смеят. Живей така, че когато умиращ, ти да си единствения, който се смее, а всички около теб да плачат.


Ако се боиш от Щастие, Щастие няма да видиш. В нещастие не падай духом, в Щастието не се възгордявай. Важно е не само какво говори човек, но и какво чувства и защо го чувства. От всекиго, комуто е дадено много, много ще се иска. Което бързо се прави, бързо загива. Злото, което ни е известно е по-добро от неизвестното. С всеки може да се случи това, което може да се случи с някого. Върховете се постигат постепенно.


Гневът е страх. Всеки разгневен човек е уплашен, той се страхува от някаква загуба. Радвай се на всеки миг, за да не се разкайваш после и да не изпитваш усещането, че си пропилял младостта си. За всяка възраст в живота Господ е отредил някакво безпокойство. Страхът се простира дотам, откъдето започва неизбежното.



ЩАСТИЕТО...
Някога, много отдавна, Щастието било дадено на Човека в изобилие. Не било нужно той да се бори за него или да го търси, то просто си присъствало в ежедневието му и било част от неговия живот. Но въпреки това, Човекът все се оплаквал, недоволствал, мрънкал за всичко, не оценявал онова, което имал.
Виждайки какво се случва, един ден ангелите се събрали на съвещание, за да решат какво да направят, за да променят това положение. Знаели, че Човекът оценява нещата, едва когато ги загуби, затова решили да скрият някъде Щастието. Така Човекът щял да усети и осъзнае липсата му най-силно. И вероятно щял да разбере стойността му и да го цени повече в последствие, когато сам се е преборил за да го получи. Били сигурни, че това ще има ефект. Да, обаче къде биха могли да скрият Щастието така, че да не е толкова лесно намирането му?!
Започнали да се изказват най-различни варианти – един предлагал да го скрият на връх Еверест, друг смятал за по-подходящо дъното на Атлантическия океан, трети – кубетата на Тадж Махал, в някоя тясна горска пътечка..., в коридора на родилното отделение на някоя болница..., във фунийка за сладолед..., сред розите на някоя цветна градина..., в пакет цигари..., в брашното на някой хлебар... Изброили се толкова много места, но нито едно от тях не им се сторило достатъчно удачно и трудно за намиране, а именно това била целта. В този момент се чул нечий глас, който промълвил:
- Вътре в Човека да скрием Щастието! Там той поглежда най-рядко...
Всички кимнали одобрително на това предложение и приели идеята.
И така, от ония древни времена, та до ден днешен, Човешкото Щастие се крие вътре в самия Човек. То вече не е даденост, не се дава наготово, трябва да се търси, да се намери...
Не е лесно да се открие Щастието, но не е и невъзможно.
Трябва просто Човекът да спре да търси “навън” и да насочи поглед навътре, към същността, към душата.
Своята и на другите...

Mолитва

Нека, Господи, да мога
да почувствам добротата,
да загърбя, да захвърля 
алчността и суетата.

Дай ми сили да прощавам
и когато ме боли,
и когато ме раняват
и ме смазват от лъжи.

Помогни ми да усетя
силата на светлината,
за да топли и лекува
и сърцето и душата.

Научи ме да живея
без да мога да ранявам.
Да горя, а не да тлея
и да взимам и да давам.

Научи ме да живея, 
предпази ме от разруха,
от злини и сили черни
и от пътища неверни

Покажи ми път и истина,
за да спра да се пилея,
и в постъпките и в мислите,
да почувствам, че живея.

Жената


Всяка ЕДНА ЖЕНА

Всяка Жена е едно малко Дете...
Обича понякога да се държи по детски,
Иска мъжът да проявява към нея нежност и ласки,
Които би проявил към своето дете,
Затова мъжът трябва да я докосва нежно и внимателно,
И да внимава, по никакъв начин да не я нарани.
Но всяка жена, макар и по детски,
Иска да бъде вземана под внимание и да бъде изслушвана.
Затова, позволявай на Жената да проявява детинство,
Но никога не я приемай като дете...






Всяка Жена е Силна...
Даже е много по-силна от мъжа.
Но не обича да показва тази своя сила винаги.
Иска й се да чувства стабилността на мъжа до себе си.
Това й носи спокойствие и увереност.
Понякога това, което може и сама да свърши
Го оставя и очаква да го направи мъжът.
От това тя се чувства повече Жена.
А и проверява силата на мъжа до себе си.
Но тогава, когато Жената е решена да покаже своята сила,
Нищо не е в състояние да я спре
И ако тя си е наумила да направи нещо,
Непременно ще го стори...





Всяка Жена е Любима...
Винаги носи любовта в себе си.
Трудно се разделя със скъпите за нея хора,
Трудно обиква, но стори ли го - истински обича!
За да се влюби една Жена по този начин,
Трябва съзнанието й да приеме това,
Което вече е приело сърцето й.
И не може да бъде накарана насила да обикне някого.
Затова дори лесно да спечелиш сърцето й,
Ако не успееш да извоюваш място в мислите й,
Във всеки един момент може да те изостави.
Разбира се, има и Жени, които не си тръгват,
Въпреки че не обичат мъжа до себе си.
Причината за това е тяхното силно чувство на състрадание,
Което не успяват да преодолеят...





Всяка жена е Сама...
Никога не можеш да завоюваш една Жена напълно, изцяло.
Тя си има един отделен нейн си свят,
В който винаги е сама.
Не допуска никой да влезе в него
И не съществува ключ, който е в състояние
Да отвори вратите на този свят.
Самотата е нейното убежище!
И всяка Жена сама си решава,
Кога ще се спотаи в него
И колко време ще остане там.
Ако се опиташ насила да я изведеш,
Докато тя се крие в своя свят,
Рискуваш да я загубиш завинаги...





Всяка жена е Умна...
Един мъж не може дори да си представи,
На какво е способна една Жена.
Въображението и възможностите й нямат предел!
Но за да ги извади на показ,
Трябва да е открила Мъжа на живота си!
Тя не пилее нахалост тези свои способности,
Пази ги единствено за своя Мъж.
И ако си успял да се превърнеш в
Истинския Мъж на Една Жена,
Значи си наистина голям късметлия!
Защото от този момент нататък,
Животът ти никога няма да е посредствен...





Всяка Жена е Живот...
Защото всичко в този живот добива смисъл
Само, ако Жената присъства в него!
Дори и такива обикновени неща,
Като храненето или пиенето на вода...
Водата, която пиеш от ръката на Една Жена
И тази, която сам си наливаш,
Никога не са с еднакъв вкус.
Можеш ли да усетиш разликата?





Ако успяваш да я уловиш,
ти си истински Щастливец!
Ако не – за съжаление ти не Живееш...